Анти-стрес и хранене в празник и делник

Често казваме, че сме избрали да се посветим на храни от българската маслодайна роза, за да бъде животът ни изпълнен със цветя и рози, буквално и преносно. Истината обаче е, че има и трънливи пътеки, по които ни се налага да преминаваме. И ние, и вие, всички заедно сме на един такъв трънлив път в момента, и не само защото сме в Страстната седмица. В навечерието на Великден се питаме знаем ли как да виждаме повече розите и по-малко бодлите?

Извън метафората – знаем, че е нужно и важно да опазим физическото си здраве от вирусната пандемия чрез физическа изолация от околните. С всеки изминал ден вкъщи обаче си даваме сметка, че здравето ни има повече от едно измерение – физическо, но и психическо, ментално, емоционално. Цялата тази промяна, случваща се извън нас, но с влияние върху всички ни, несъмнено е източник на много, много стрес. Сега всеки от нас е повлиян от цял куп фактори – промяната и неизвестното, липсата на социални контакти, особено по празници, семейството, финансите и работата… И големият ни въпрос е как да съхраним здравето си във всички негови измерения в това “тук и сега”. Отговорите могат да бъдат много, но в следващите редове ще поговорим за един често подценяван елемент – храненето. 

За темата анти-стрес чрез хранене намерихме най-подходящия събеседник, който имаме удоволствието да познаваме лично – Михаела Белорешка. Михаела е нутриционист, здравен психолог, стилист и фотограф на храна, автор на много прекрасни рецепти, в това число на голяма част от рецептите с продуктите на Rosey’s mark, които можеш да разгледаш тук. Наша любима част от нейния подход е балансът, холистичният поглед и избягването на крайности, когато говори за храна. А ето какво избрахме да я попитаме сега:

Миша, здравей! Какво е твоето меню днес?

М: Привет Роси! Днес, както и последните дни, менюто е предимно зелено – смути за закуска, богатство от салати и зеленолистни през целия ден и под всякакви форми. Истинско пролетно изобилие! 

Знаем, че ние сме това, което мислим. Но също това, което ядем. Къде е пресечната точка между храненето и здравето – не само физическо, но и психическо?

М: Начинът ни на хранене до голяма степен е отражение на начина ни на живот. Пресечните точки са безкрайни, защото всичко в тялото ни работи като едно единно цяло. Физическите симптоми се отразяват на психичното благополучие и обратно. Колкото по-рано видим и припознаем тази връзка, толкова по-лесно ще ни е да навигираме процесите и от двете страни.

Вече има много нови вълнуващи изследвания, които разглеждат връзката между чревното здраве и депресивните и афективни разстройства. Тези знания и взаимовръзки правят грижата за нас все по-лесна, човешка и общодостъпна, защото така или иначе всеки от нас трябва да се храни – и когато използваме храната функционално и целенасочено – можем много да помогнем на психиката да се стабилизира, оздравее и процъфти.

Как виждаш мястото на храната в периоди на стрес – помощник или враг? И как да я превърнем в наш съюзник? 

М: Всеки е на различно място в отношението си с храната – за някои тя е притеснение в момента и може да причини неразположения, да провокира емоционално напрежение покрай застояването вкъщи и да се използва като стратегия за бягство от трудните емоции. И това е нормално, всеки организъм търси начин и стратегия за справяне. Ако досега сме прибягвали към храната в ситуации на стрес, много вероятно е това да е инстинктивната ни реакция при ново сътресение и тези модели е нужно да бъдат припознати и уважени.

Понеже храната е едно от малкото задължителни неща в ежедневието, е нужно време и практика, за да установим добронамерени отношения с нея. За да я превърнем в наш съюзник е важно на първо място да познаваме действието на различните групи храни на интелектуално ниво, за да можем да имаме база от функционално знание по отношение на храната си. Без тази база се изгубваме в морето от емоции и пристрастености.

След това идва и адресирането на емоционалния отпечатък, който носим. Дали тя ни носи сигурност, спокойствие, признание, пълнота (буквално и преносно), физическо усещане за наслада? И от какво истински имаме нужда в моментите, в които се появи апетитът? Хранителните навици са пряко свързани с емоционалния ни свят и колкото повече сме осъзнати за случващото се в него, толкова по-адекватни решения и избори ще правим в храненето. За целта е нужно да изберем чувстването, пред вцепенението или бягството. Това все още ни е трудно и ново, но виждам все повече динамика и промяна и не спирам да пиша по темата.

Има ли конкретни храни, на които можем да заложим срещу стреса?

М: Всички храни, които са естествени, цели и минимално преработени са близки до нашето тяло и го подкрепят. Със сигурност по време на силен стрес са ни необходими повече ценни вещества – витамини и минерали – които губим в процеса и е нужно да си набавим допълнително. 

Също така полезните мазнини, кои поддържат здравословния баланс на кръвната захар и нашата енергия са ключови и е добре да присъстват в менюто.Те изграждат нашата нервна система, а тя както знаем, е пряко засегната в ситуация на стрес и тревога.

Един от моите начини за справяне по лек и естествен начин е чрез използването на разнообразни билки и подправки в храненето – както под формата на чай, така и като добавка в храната. Всички познаваме лечебните действия на ментата, маточината, лавандулата при успокояване на нервното напрежение, а освен това тези билки са източник на много антиоксиданти и микроелементи в концентриран вид. 

Розата от своя страна има свойството да повдига настроението, но също и да подобрява храносмилането. А то е ключът към доброто психично (и на само) здраве, защото всичко започва от червата. Все още има малко данни за конкретните действия на розата, надявам се литературата все повече да инвестира в изследвания на този продукт, защото има много потенциал да се използва както под формата на отвара, така и функционално в  храните. Обожавам комбинацията между джинджифил и рози и редовно пия чай за подобряване на храносмилането, настроението и енергията.

Сподели една твоя анти-стрес практика, която използваш вкъщи тези дни.

М: Моята практика е движението и свързването с тялото във всичките му форми. Свободен танц, стречинг, масажи, йога, тренировки, различни практики за заземяване и ембодимънт – старая се всеки ден да си отделям време за свързване и преживяване на тялото. Това време на присъствие и осъзнатост е изключително важно и с времето се отплаща истински – усещам реалните нужди на тялото, навигирам по-добре емоциите, правя по-добри избори в храненето и поддържам нервната и хормонална система в баланс. Пробвайте! Танците са лекарство. 🙂

Мъдреците казват, че всяка криза е нова възможност. Какви нови възможности виждаш  ти за себе си в момента? По какво работиш?

М: Така е, стига да имаш очите да я видиш и затова помага присъствието в тялото и смирението.

Със забраната за срещи наживо, моите събития и обучения преминаха изцяло онлайн и вече имам курсисти от цяла България, а и такива от чужбина. Истинска възможност за тези, които не могат да присъстват наживо да получат знание и подкрепа, а аз да допринеса. В момента фокусът е върху курса ми за “Противовъзпалително хранене и начин на живот”, в който говорим в дълбочина за факторите, които предизвикват възпаление, как да подбираме храните, практики за освобождаване на стреса, както и няколко ключови противовъзпалителни рецепти, които освен това са и безумно вкусни. 🙂 Обичам срещите с курсистите ми наживо и онлайн, защото всеки път е зареждащо, обогатяващо и вдъхновяващо и за двете страни.

Още за Михаела Белорешка можеш да разбереш на нейния сайт тук. А ние с нетърпение очакваме датите за новия й онлайн курс “Противовъзпалително хранене и начин на живот”. Точно в десятката за актуалната пандемична ситуация!