Фенолни съединения, активност спрямо свободните радикали и антиоксидантен капацитет на остатъчния материал от маслодайна роза след дестилация

Турският изследовател Н. Г. Байдар и колегите му публикуват през 2013 година проучване със заглавие “Phenolic compounds, antiradical activity and antioxidant potential in spent residues of oil-bearing rose flower and green leaves” в списанието Industrial Crops and Products. В него те обръщат внимание на една малко изследвана, но важна тема – какво се случва с остатъците от розови цветове и зелени листа след добива на розово масло и дали този „отпадък“ може да има реална стойност.

След процеса на дестилация венчелистчетата и листата на розата често остават неизползвани, макар че продължават да съдържат редица активни вещества. Авторите изследват именно тези „spent residues“ (остатъци след първичната преработка) и се концентрират върху фенолните съединения – растителни вещества, добре познати със своите антиоксидантни качества. Те измерват и антирaдикалната активност, тоест способността на остатъците да неутрализират свободните радикали, които могат да увреждат клетките и да ускоряват процесите на стареене и болест.

Резултатите от анализа показват, че както розовите венчелистчета, така и зелените листа, дори след екстракцията на масло, запазват значителни количества фенолни съединения. Венчелистчетата се оказват по-богати на такива вещества и демонстрират по-висока антиоксидантна активност, но и листата притежават измерим ефект. Това означава, че остатъците от добива могат да бъдат разглеждани като ценен ресурс, а не като безполезен отпадък.

Заключението на учените е, че тези остатъчни продукти имат потенциал за приложение в създаването на натурални антиоксидантни източници. Това би могло да намери отражение в различни индустрии – хранителна, козметична или фармацевтична – и да добави стойност към вече установения процес на розопроизводство.

В този контекст българската роза дамасцена, добре позната със своето качество и богат химически профил, има потенциал не само като източник на прочуто розово масло, но и като суровина, от която могат да се извлекат допълнителни полезни вещества. Така остатъците от производството на розово масло и розова вода биха могли да се превърнат в нова посока за развитие и устойчиво използване на растението.

Източник:
Baydar, N. G., Ozbek, H., & Akkurt, M. (2013). Phenolic compounds, antiradical activity and antioxidant potential in spent residues of oil-bearing rose flower and green leaves. Industrial Crops and Products. ScienceDirect